Куидичът през вековете

Куидичът през вековете-учебник на първокурсниците в час по Летене,който задължително бива минаван
Автор:Кенъуъпи Уисп

Похвални отзиви за "Куидичът през вековете"
"Старателното проучване на Кенълуърти Уисп е разкрило истинско съкровище от непознати досега факти за спорта на магьосниците. Очарователно четиво."
Батилда Багшот, автор на "История на магията"

"Уисп е създал извънредно приятна книга; почитателите на куидича със сигурност ще я намерят както поучителна, така и забавна."
Редакторът на "Коя метла?"

"Най-авторитетната работа върху произхода и историята на куидича. Силно препоръчителна."
Брутъс Скримджър, автор на "Библия на бияча"

"Г-н Уисп е много обещаващ. Ако продължи да работи все така добре, може някой ден да се види на снимка заедно с мен!"
Гилдрой Локхарт, автор на "Аз, магьосникът"

"Обзалагам се на всичко, че това ще е бестселър. Хайде, нека се обзаложим."
Людовик Багман, бияч на Англия и на "Уимборнските оси"

"Чела съм и по-лошо."
Рита Скийтър, "Пророчески вести"

За автора

Кенълуърти Уисп е известен куидичен специалист (и фанатик, както казва той). Автор е на много трудове, свързани с куидича, включително "Чудото на "Скитниците от Уигтаун", "Той летеше като луд" (биография на Дей Люелин "Опасния") и "Нажежаване на блъджърите - изследване на защитните стратегии в куидича".

Кенълуърти Уисп дели времето си между дома си в Нотингамшир и "там, където "Скитниците от Уигтаун" играят тази седмица". Негово хоби са таблата, вегетарианското кулинарство и колекционирането на стари модели състезателни метли.


Предговор

"Куидичът през вековете" е едно от най-популярните заглавия в училищната библиотека на "Хогуортс". Мадам Пинс, нашата библиотекарка, ми каза, че книгата бива "драскана, капана и изобщо зле третирана" почти всеки ден - висока похвала за коя да е книга. Всеки, който често играе или гледа куидич, ще бъде очарован от книгата на г-н Уисп; същото важи за тези от нас, които се интересуват от по-пълната история на магьосничеството. Така, както ние сме усъвършенствали играта куидич, така и тя е усъвършенствала нас; куидичът обединява вещиците и магьосниците от всички обществени слоеве, събирайки ни, за да споделим мигове на веселие, триумф и (за тези, които подкрепят "Чъдли Кенънс") отчаяние.

Трябва да призная, че доста се потрудих, за да убедя Мадам Пинс да се раздели с една от нейните книги, така че да може да бъде разпространена за по-широка употреба. Нещо повече - когато и казах, че ще я правим достъпна за мъгъли, тя временно онемя и няколко минути не помръдна, нито даже мигна. Когато дойде на себе си, тя бе достатъчно тактична да попита, дали не съм полудял. С радост я успокоих по този въпрос и продължих да обяснявам, защо съм взел това безпрецедентно решение.

Мъгълските читатели не се нуждаят от представяне на работата на издателството "Комик рилийф", затова сега повтарям обяснението си пред Мадам Пинс в помощ на вещиците и магьосниците, които са си купили тази книга. "Комик рилийф" използва смеха, за да се бори с бедността, несправедливостта и бедствията. Широко разпространеното забавление се превръща в големи парични суми (174 милиона лири от началото през 1985 - повече от тридесет и четири милиона галеона). Купувайки тази книга, Вие също ще допринесете за тази магическа мисия - а аз бих Ви посъветвал да я купите, защото, ако я четете твърде дълго, без да платите, ще попаднете под Проклятието на крадците.

Бих заблудил своите читатели, ако кажех, че това обяснение направи Мадам Пинс щастлива да даде една библиотечна книга на мъгъли. Тя предложи няколко други възможности, като например да кажем на хората от "Комик рилийф", че библиотеката е изгоряла или просто да се престорим, че внезапно съм умрял, без да оставя нареждания. Когато и казах, че общо взето предпочитам първоначалния си план, тя неохотно се съгласи да даде книгата, но щом дойде моментът, в който трябваше да се раздели с нея, нервите и не издържаха и аз трябваше да откопчвам пръстите и един по един от гърба на книгата.

Въпреки че премахнах от този том обичайните за една библиотечна книга заклинания, не мога да обещая, че всички следи са изчезнали. Мадам Пинс е известна с това, че притуря необичайни магии към поверените и книги. Самият аз миналата година бях започнал да драскам разсеяно по един том от "Теория на междувеществената трансфигурация", когато изведнъж книгата се нахвърли да ме налага ожесточено по главата. Моля да внимавате, как се отнасяте с тази книга. Не късайте страници. Не я изпускайте във ваната. Не мога да обещая, че Мадам Пинс няма ненадейно да Ви връхлети, където и да сте, и да поиска тежка глоба. Остава ми само да Ви благодаря, че подкрепяте "Комик рилийф" и да помоля мъгълите да не се опитват да играят куидич у дома си; разбира се, това е един напълно измислен спорт и всъщност никой не го играе. Бих използвал също тази възможност да пожелая на "Падълмиър Юнайтид" щастие през следващия сезон.

-- Глава 1 --

Еволюцията на летящите метли


Все още не е открито заклинание даващо възможност на магьосниците да летят в човешка форма. Малцината зоомагове, които се трансформират в крилати създания могат да се насладят на полета, но те са рядкост. Вещица или магьосник, който или която, може да се трансформира в прилеп може да полети, но имайки прилепски мозък, разбира се, забравят къде са искали да отидат в момента, в който литнат. Левитацията е всеизвестна, но нашите предшественици не са се задоволили с висенето на пет стъпки от земята. Искали да летят като птици, но без неудобството от израстване на пера. Толкова сме привикнали в наши дни с факта, че всяко магьосническо домакинство в Британия притежава, поне една летяща метла, че рядко се спираме да се замислим защо. Защо трябваше обикновената метла да стане единствения легално позволен предмет като средство за магьоснически транспорт? Защо ние от запада не заимствахме килимчетата, толкова любими на нашите източни братя? Защо ние не избрахме да правим летящи каци, летящи кресла, летящи вани - защо метли? Достатъчно умни за да разберат, че тяхните съседи-мъгъли, ще искат да използват техните сили, ако знаят пълното им значение, вещиците и магьосниците решават да ги крият много преди Международната конвенция за магическа секретност да започне да действа. Ако са искали да скрият възможностите за летене в техните домове, е било нужно да е нещо дискретно, нещо лесно за криене. Метлата била идеална за тази цел, не изисква обяснения, не са нужни извинения, ако бъде намерена от мъгъли, тя е лесно преносима и евтина. Въпреки това, първите метли омагьосани за летене имали неудобства.

Записите показват, че вещици и магьосници в Европа са използвали метли още през 962г. сл. Хр. Немски ръкопис, хвърлящ светлина върху този период, ни показва трима магьосника слизащи от метлите си с изписана силна болка върху техните лица. Гърти Лохрин, шотландски вълшебник, пишещ през 1107г., разказва за: "треска забита в задника и издути хемороиди, от които страда след кратко летене с метла от Монтриоз до Арброт".

Средновековна метла изложена в Музея за Куидич в Лондон ни позволява да вникнем в дискомфорта на Лохрин (виж фиг. А). Дебела чвореста дръжка от нелакиран ясен, с лескови клонки привързани примитивно накрая, тя нито е удобна, нито аеродинамична. Заклинанията приложени върху нея са също така първични: може да се движи само напред на една скорост, изкачва се, слиза и спира.

Докато магьосническите фамилии тогава си правели собствени метли, се появяват множество изменения в скоростта, комфорта и таксите за пренасяне на стока, достъпни за тях. Както и да е, през двайсти век, магьосниците се научават да си разменят услуги и така опитните производители на метли могат да ги разменят за елексирите, които неговият съсед може да прави по-добре от него. Метлите, веднъж станали по-удобни, са използвани и за удоволствие, не само като начин за придвижване от точка А до точка Б.

-- Глава 2 --

Древните игри с метли



Спортовете с метли се появяват почти веднага, щом метлите са достатъчно напреднали за да позволяват на летците да завиват под ъгъл и да променят скоростта и височината. Ранните писания и картини ни дават някаква представа за игрите, които нашите предци са играли. Някои от тях не просъществували дълго, други оцелели или се видоизменили в спортовете, които познаваме днес. Прочутото ежегодно надбягване с метли в Швеция води началото си от десети век. Летците се състезавали от Копърбърг до Арджеплог, разстояние от незначителните почти триста мили. Курсът минава направо през резервата за дракони и големият сребърен трофей е оформен като Swedish Short-Snout (вид дракон). В наши дни това е международно събитие и магьосници от всички националности се събират в Копърбърг за да окуражът стартиращите, после се магипортират до Арджеплог да поздравят оцелелите.

Известната картина "Gunther der Gewaltig ist der Gewinner" (Гюнтер Жестокия е победителят), датирана от 1105г., ни показва древната немска игра Stichstock (пробождам пън - букв.пр.). Висок двадест стъпки дънер е покрит с напълнен с въздух мехур от дракон. Един играч на метла има за задача да пази мехура. Пазачът е завързан към дънера с въже около неговия или нейния кръст,, така че той или тя не може да лети на повече от десет крачки от него. Останалите играчи трябва да летят около мехура и да се опитат да го пробият със специално заострения край на метлите си. На пазача е разрешено да ползва пръчката си за да отблъсква атаките. Играта приключва, когато мехурът е успешно прободен или ако пазачът успее да отстрани с магия всички противници или не рухне от умора. Stichstock отмира през четиринадесети век. В Ирландия играта Aingingein процъфтява, тема е на много ирландски балади (легендарния магьосник Фингъл Безстрашния се предполага, че е бил шампион по Aingingein). Последователно играчите си подават dom, или топка (всъщност жлъчен мехур от козел), движейки се бързо през поредица от горящи каци поставени високо във въздуха върху кокили. Dom-ът трябва да бъде запратен през последната каца. Играчът, който успее да го хване за най-бързо време, без да се подпали по пътя, е победител.

Шотландия е родното място на, вероятно най-опасната от всички, игра с метли - Creaothceann. Играта е обрисувана в трагичната келтска поема от единадесети век, оригиналната версия, на която каза в превод:

Играчите се събират, дванадесет доблестни сърцати мъже, привързани към техните котли, стоят приготвени да полетят.

При сигналът на рога те бързо се отделят от земята, но десет от тях са орисани да загинат.

Играчите на Creaothceann носят котел привързан към главата. При сигнала на рог или барабан, политат нагоре към множество омагьосани камъни и скални късове, които кражът на стотици стъпки над игрището и стрмглаво тръгват надолу към земята. Играчите се движат наокло опитвайки се да уловят, колкото се може повече камъни в котлите си. Считана от много шотландски магьосници за най-висш изпит за мъжество и кураж, играта се радва на голяма популярност през средните векове, въпреки огромната бройка загинали. Creaothceann е обявена за незаконна през 1762г., и макар че Магнус "Вдлъбнатата глава" МакДоналд оглавява кампания за възобновяването й през 1960г., Министерството на Магията отказва да вдигне забраната.

Shuntbumps е популярна в Девон, Англия. Това е груба форма на турнир, единствената цел е да свалиш, колкото се може повече играчи от метлите им, последният, който остане върху метлата си, печели.

Swivenhodge тръгва от Херфордсшир. Подобна на Stichstock, тази включва надут мехур, обикновено от прасе. Играчите седят обратно на метлите си и удрят мехура заднишком, нападат напреко през отбраната с клончестия край на метлите си. Първият, който пропусне дава на противника си точка. Който пръв достигне педесет точки е победител.

Swivenhodge все още се играе в Англия, макар че, никога не постига особено широка популярност; Shuntbumps оцелява единствено като детска игра. Обаче, при блатото Куидрич, е създадена игра, която един ден става най-популярната в магьосническия свят.

-- Глава 3 --


Играта от блатото Куидрич


Hие дължим познанията си за първичното начало на куидича от записките
на вещицата Герти Кедъл, която живяла на брега на блатото Куидрич през
единадесети век. За наше щастие тя си е водила дневник, който сега е в
Музея за Куидич в Лондон. Експертите са превели написаното по-долу от
лошо звучащия саксонски в оригинал:

Вторник. Горещо. Тази група отвъд блатото отново са над него. Играят
глупава игра върху метлите си. Голяма кожена топка падна в зелките ми.
Омагьосах мъжа, който дойде за нея. Исках да видя да лети с колене
върху гърба, дебелата космата свиня.

Вторник. Влажно. Излезнах до блатото да си набера коприва. Идиотите на
метли отново играеха. Погледах ги за малко иззад една скала. Имат нова
топка. Подхвърлят си я един на друг и се опитват да я вкарат сред
дърветата в другия край на езерото. Безсмислени глупости.

Вторник. Ветровито. Гуеног дойде да пием чай от коприва, после ме
покани на разходка. Завършихме гледайки тези тъпоглавци играещи играта
си. Онзи голям шотландски вълшебник от върха на хълма беше там. Сега те
имаха два големи тежки камъка летящи наоколо, опитвайки се да ги
съборят от метлите. За нещастие не се случи, докато бях там. Гуеног ми
сподели, че тя самата често играе. Прибрах се вкъщи възмутена.

Тази извадка ни разкрива много повече, отколкото Герти Кедъл може да
предполага, доста далеч от факта, че тя знае името само на един ден от
седмицата. Първо, топката, която пада в нейната зелева градина,
направена от кожа е съвременния куофъл - естествено, надутият мехур
използван в други игри от това време, би бил труден за прецизно
хвърляне, особено във ветровито време. Второ, Герти ни казва, че мъжете
се "опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на блатото" -
вероятно ранна форма на головите стълбове. Трето, тя ни дава бегъл
поглед върху предшествениците на блъджърите. Много интересно е
присъствието на "голям шотландски вълшебник". Може ли той да е бил
играч на Creaothceann? Била ли е неговата идея да омагьоса големи
камъни, летящи опасно около игрището, вдъхновена от скалните късове
използвани в родната му игра?

По-нататък не откриваме нищо споменаващо за спорта игран на блатото
Куидрич, докато век по-късно магьосника Гуудуин Неен вдига перото си за
да пише на норвежкия си братовчед Олаф. Неен живее в Йоркшир, което
показва разпространението на спорта в Британия сто години след като
Герти Кедъл го споменава за първи път. Писмото на Неен се съхранява в
архивите на норвежкото Министерство на Магията.

Скъпи, Олаф,
как си? Аз съм добре, макар че Гунхилда е хванала змейска шарка.
Присъединихме се към духовитата игра куидич миналата събота вечер,
горката Гунхилда не беше в състояние да играе като хващач и трябваше да
я заменим с Радулф Черния ковач. Отборът от Илклей играя добре, но това
не ни притесни, бяхме тренирали здраво цял месец и отбелязахме
четиресет и две точки. Радулф го удари блуудър в главата, защото
старият Уга не беше достатъчно бърз с неговата тояга. Новите голови
каци работят добре. По три във всеки край върху кокили, Онафром
кръчмарката ни ги даде. Тя ни черпи цяла вечер с безплатна медовина,
защото спечелихме, естествено. Гунхилда беше много ядосана, защото се
прибрах късно. Тябваше да се измъкна от двойка гадни jinxes, но сега
вече разполагам с пръстите си отново.
Пращам ти това по най-добрата сова, която имам,
надявам се, че ще се справи.
Твой братовчед,
Гуудуин.

Тук виждаме колко много се е развила играта за столетие. Жената на
Гуудуин е трябвало да играе "хващач" - вероятно старото наименование на
гончия. Блуудърът (безсъмнено блъджър), който удря Радулф Черния ковач,
е трябвало да бъде избит от Уга, който очевидно е играел бияч, тъй като
е носел тояга. Головите стълбове не са вече дървета, а каци върху
кокили. Все пак един решаващ елемент от играта все още липсва: златния
снич. Прибавянето на четвъртата топка за куидич не се случва до средата
на тринадесети век, след което той се появява по странен начин. Гоблен
ни разкрива факта, че сниджът често е бил смачкван от човека, който го
хваща. В последната част на гоблена виждаме магьосник, който е хванал
сниджът и ни показва птичето пъхнато в златна торбичка.

Ловенето на сниджът е било осъждано много пъти. Всеки здравомислещ
магьосник трябва да е възмутен от унищожението на тази миролюбива малка
птичка в името на спорта. Още повече, че ловът на сниджът, който
обикновено се случвал през деня, позволява на мъгълите да наблюдават
преследване на метли, повече от което и да е друго. Все пак,
Магьосническият съвет на времето не успява да обуздае набиращият
популярност спорт, изглежда, че Съветът е видял малка грешка в него,
която и ние ще видим.

-- Глава 4 --


Пристигането на златния снич


От ранните 1100с, ловът на Снича е бил популярен сред много вещици и
магьосници. Златния Сниджет (виж фиг.B) днес е защитен вид, но на
времето златните Сниджети били обитавали предимно северна Европа, те са
считани за трудни за засичане от мъгали заради склонноста им към криене
и високата им скорост на летене.



Миниятюрния размер на Снича, събран с неговата забележителна ловкост
във въздуха и галант за избягване на хищници, предават презтиш на
мъгьосниците които го хванант.

Тъкан от 12-ти век запазена в музея на Куидича показва групова
постановка за хващането на Снича. В 1-ва част на постановката,
няколко ловци носят мрежи, други използват магически пръчки и все пак
все още има други опитващи се да хванат Сниджета с голи ръце. Ловът на
Сниджета най накрая пресича пътя си с Куидича през 1269г. в игра
посещавана от шефа на магьосниците самият съветник Барберус Браге.

Ние знаем това, защото имаме свидетелство изпратено от мадам Модести
Рабнот от Кент до нейната сестра Пруденс в Абърдийн (това писмо е също
така изложено в музея на спорта Куидич). Според мадам Рабнот, Брег
купил клетка със Снича и казал на събраните играчи, че ще награди с
150 галеона играча, който го хване по време на игара. Мадам Рабнот
обеснява какво е станало след това:

Играчите се издигнаха като един във въздуха,игнорираики куофъла и
избяквайки блъджърите.Двамата пазачи изоставиха голото стълбище и се
присъединиха към преследването.Горкият малък снич,стрелкаше се
нагоре и надолу по игрището,търсейки възможност да избяга,но
магьосниците тълпата принудително го задържаха с Отблъскващо
заклинание.Е знаеш какво мисля за преследването на снича и
каква ставам,когато адреналина ми се покачи.Изтичах на игрището и
изкрещях:

Съдия Брадж,това не е спорт!Пуснете снича на свобода и ни оставете
да гледаме благородната игра куидич,за която всички сме дошли!"Ще
повярваш ли ,всички ми се присмяха и ме оградиха с колове като в
клетка.Е,аз побеснях от яд,наистина побеснях.Когато горкият малък
снич прелетя край мен му направих призоваваща магия.Знаеш колко е
добра моята призоваваща магия,разбира се,не беше лесно да се
прицеля,не и докато се опитвах да се кача на метла.Малкото птиче бързо
долетя в моята ръка.Натъпках го в робота си и побягнах като
луда.Е,заловиха ме,но не и преди да прелетя тълпата и да освободя
снича.Съдията Брадж беше много ядосан и за момент си помислих,че ще
свърша като рогата жаба или по-лошо,но за щастие неговите съветници го
успокоиха и се отървах само с глоба от десет галеона за прекъсване на
играта.Разбира се,никога през живота си не съм имала десет галеона и
така изгубих старата къща.

Скоро ще дойда да живея при теб,за щастие няма да взема хипогрифа.И ще
ти кажа,съдията Брадж загуби моя глас,ако имам право на такъв.

Твоя обична сестра:
Модести

Смелите действия на мадам Рабнот може да са спасили един Сниджет, но тя
неможе да спаси всичките. Идеята на ръководителя Брег завинаги
променила същноста на Куидича. Златните Сниджети скоро били пускани по
време на всички игри на Куидич, един играч от всеки отбор (ловец) имал
за задача да го хване сам. Когато птицата бъде убита играта свършва и
отбора на ловеца бива надраден с допълнителни 150 точки. В памет на
обещанието от ръководителя Брег печелившия отбор печели 150 галеона.
Тълпата се заемала да пази Сниджета използваики отблъскващи заклинания,
това е споменато от мадам Рабнот.



В средата на следващия век броят на златните Сниджети намалял толкова
много, че магьосническият съвет, който в момента бил воден от
значително повече осведомената Елфрида Клаг, направил Сниджета защитен
вид, правеики незаконно убиването му и узползването му в играта на
Кудич. Скромната уговорка на Рабнот относно Сниджета била уснована в
Самърсет и търсенето на заместник на птицата за продължаване на играта
на Куидич било налудничево.



Изобретяването на златния снич е било поверено на магьосника Боуман
Райт от Годрик Холоу. Докато всички отбори по Куидич в страната се
опитвали да намерят заместник на прицата, Райт, който бил умел
магьосник-ковач се заел със задачата по създаването на топка, която
копира държанието и стереотипите за летене на Сниджета. Това, че е
успял да го създаде перфектно в чиста форма е ясно от многото свитъци и
пергаменти, които оставил след смърта си (които сега са притежание на
колекционер), отчитайки поръчките, които получавал от цялата страна.
Златния снич както Боуман наричал своето изобретение, било топка с
размерите на орех, с точното тегло на Сниджета. Неговите званливи крила
имали ротативни съединения като Сниджета, правеики го способен да си
сменя посоката със светклавична скорост и точноста на неговия жив
модел. Не като Сниджетите, но все пак сничовете били омагьосани да
остават в границите на игрището. Представянето на златния снич може да
се каже, че е завършило процесът, който е почнал преди 300г на игрището
Куирдич Марш. Куидичът бил роден.